Здравият домашен любимец е активен и щастлив домашен любимец! Въпреки че често бива оставян на заден план, проблемът с опорно-двигателния апарат е изключително важен. Лечението му трябва да започне максимално рано, за да могат да бъдат постигнати резултати. Ако се случва често схващане на предния или задния крак на Вашето куче, или забележите куцане на кучето с предния или задния крак, тогава трябва да предприемете нужните мерки.
В този материал ние от Ветеринарна клиника „VetFamily” ще Ви запознаем с основните ортопедични проблеми при домашните любимци и в частност при кучетата. Те включват някои характерни симптоми, по които могат да се познаят. Предимно са свързани именно с куцане с преден или заден крак, или със схващане на лапите.
Какво ще научите от тази статия:
- Тазобедрена дисплазия (Що е то? Фактори за развитие; Симптоми; Лечение)
- Лакътна дисплазия (Що е то? Фактори за развитие; Симптоми; Лечение)
- Асептична некроза на бедрената глава (Що е то? Фактори за развитие; Симптоми; Лечение)
- Пателарна луксация (Що е то? Фактори за развитие; Симптоми; Лечение)
- Остеохондроза на раменната става (Що е то? Фактори за развитие; Симптоми; Лечение)
- Разкъсване на предна кръстна връзка (Що е то? Фактори за развитие; Симптоми; Лечение)
- Деформации на антебрахиума (Що е то? Фактори за развитие; Симптоми; Лечение)
- Остеохондродисплазия (Що е то? Фактори за развитие; Симптоми; Лечение)
Тазобедрена дисплазия
Какво представлява това заболяване?
Тазобедрената дисплазия е може би най-известното сред стопаните ортопедично забоялване при кучетата. По своята същност тазобедрената дисплазия може да се дефинира като отклонение от нормалното анатомично съчленяване между отделните компоненти на тазобедрената става. Образно казано представлява „хлабавост” на ставите. Тази хлабавост води до отклонение в нормалната биомеханика на ставата, което от своя страна пък води до прекомерно триене на ставните компоненти един в друг и износването им в течение на времето. Това от своя страна стартира каскадата на остеоартрита, което е необратимо състояние и в даден момент се стига до куцане на кучето с преден или заден крак.
Фактори за развитие
Смята се, че основна роля при развитието на дисплазията играе генетиката, поради което при развъдните породи са въведени строги мониторингови програми с цел изкореняване на „лошите” гени. В никакъв случай обаче не бива да се омаловажат и други фактори при развитие на състоянието, като:
- тип и количество на хранене;
- ниво и разпределение на физическата активност;
Тези фактори могат да забавят или респективно да влошат изявата на генетичните предразположености. Важно е да се спомене, че симптомите при това състояние варират в много широк спектър. Не е рядкост пациенти с изявени промени в ставите да не проявяват никакви симптоми и заболяването да се установява като „случайна находка” при рентгенографиране на тазобедрените стави.
Какви са симптомите?
Същевременно други пациенти, с по-слабо изразени рентгенографски промени в ставите, демонстрират много по-сериозни симптоми. Индивидуалната реакция на всяко отделно животно играе голяма роля в това отношение. Силно разпространено мнение е, че тазобедрената дисплазия е заболяване само на „едрите породи” (Санбернар, Средноазиатска овчарка, Кавказка овчарка, Лабрадор ретривър, Голдън ретривър, Немско овчарско куче и др).
Това не е вярно!
Въпреки че при горепосочените породи заболяването се среща много по-често поради типа конструкция на тялото си, практически всяка порода и куче може да страда от това забоялване, включително породи като Чихуахуа, Пинчер, Кавалер Кинг Чарлс Шпаньол и др.
Как ранният скрининг помага, за да преборим заболяването?
Основен момент в борбата с тазобедрена дисплазия е ранният скрининг. По своята същност той е профилактично изследване, което позволява още в педиатрична възраст да се установят ранни отклонения от нормалната структура на тазобедрените стави. Удачна възраст за първи рентгенографски скрининг е около 3 ½-месечна възраст и най-късно на 4-месечна възраст.
Често в тази възраст скринингът се комбинира и с тест на Ортолани за „хлабавост” на ставите.
Седващата стъпка в скрининга е между 5 ½ и 6-месечна възраст. Това, че на 3 месечна възраст не е имало октлонения по никакъв начин не гарантира, че при следващата стъпка те няма да са се проявили. Възрастта за издаване на сертификат за състояние на тазобедрените стави е около 1г. при средни и малки породи и около 18 месеца при едрите породи кучета.
Симптомите на заболяването включват куцота със задни крайници, „полюшване” на задницата при походка, лесно изморяване при физическа активност и специфичнен тип тичане, при което и двата тазови крайника се изтласкват напред едновременно като „заешки подскоци”.
Ако тазобедрената дисплазия бъде установена в ранна възраст, до около 8-9 месеца, съществуват хирургични техники, които бидейки да коригират или драстично да намалят ефектите от заболяването. Сред тези хирургии са ювенилна пубисна симфизиодеза (JPS), дву- и триплетните остеотомии (DPO/TPO) на таза.
След завършване на растежа, единствената радикална хирургична мярка за корекция на тазобедрена дисплазия остава артропластиката или т. нар. „изкуствени стави”. Хирургичните методи се иползват само при изявена симптоматика.
В някои случаи могат да се поддържат и с консервативна терапия с медикаменти и хранителни добавки (Глюкозамин сулфат, Хонроитин сулфат, МСМ). Всеки случай е строго индивидуален и терепевтичният подход е желатено да бъде обстойно планиран от ветеринарен лекар.
Важно е да се отбележи, че макар да е известна като кучешко заболяване, някои породи котки като напр. Мейн куун също могат да страдат от това състояние.
Повече за тазобедрената дисплазия може да научите от нашия обширен материал по темата тук!
Лакътна дисплазия
Какво представлява това заболяване и какви фактори влияят за появата му?
Подобно на тазобедрената дисплазия и лакътната дисплазия е отклонение в нормалната структура и съчленяване на отделните компоненти на лакътните стави. И тя е обсулвена както от генетични, така и от фактори на отглеждането. Характеризира се с варираща степен на куцане с някои от предните лапи.
Как ранният скрининг помага, за да преборим заболяването?
Първи скрининг на лакътните стави се извършва около 4-месечна възраст. Повторно изследване следва да се извръши около 5 ½ – 6-месечна възраст. Това отново става посредством рентгенографии. И тук в ранна възраст съществуват хиругични техники за корекция (дистална остектомия на улната /DUO/, биобликвална проксимална остеотмия на улната /BOUPO/). Сертифицирането на лакътни стави се извършва в същите възрастови интервали като тазобедрените стави.
А симптомите?
И тук симптомите варират широко в изявата си. Освен хирургично, някои случаи могат да се повлияват от физотерапия, медикаментозна и терапия с хранителни добавки. Редно е засегнатите животни да не се използват за разплод, за да се спре предаването на „лоши” гени.
Заболяване на Legg-Calve-Perthes /асептична некроза на бедрената глава/
Какво представлява и какви са симптомите?
Това състояние е типично за малките и toy породи кучета, като йоркшир териер, пинчер, чихуахуа, померан, шпиц и др.
Характерно е за млада възраст – от няколко месеца до едногодишна възраст. Симптомите включват силно изявено куцане с една или и двете задни лапи. Често животните въобще не използват крайника, а го държат вдигнат във въздуха. При опит за изпъване на задния крайник назад изпитват силна болка, съпроводена често дори с опит за ухапване. Обикновено след проява симптомите се засилват бързо.
Фактори за поява и развитие
Заболяването се дължи на специфика в кръвоснабдяването и изхранваето на най-горната част от бедрената кост при малките породи. Поради неадекватно кръвоснабдяване настъпва „размекване” и некроза на бедрената глава, без да е замесен бактерален причинител, поради което заболяването носи и второто си име асептична некроза на бедрената глава.
Диагностика и лечение
Диагностицира се посредством рентгенографии. Единственият начин за терапия е хирургичен и се състои в отстрянване на деформираната костна структура. Процедурата е известна като резекция на бедрената шийка и глава – femoral head and neck ostectomy (FHNO). Процедурата е подходяща за пациенти с тегло до около 10 кг. Ако по някаква причина заболяването възникне при по-едра порода, адеквато решение е извършване имплантирането на изкуствена тазобедрена става.
Пателарна луксация /луксация на колянно капаче
Какво представлява?
Заболяването се среща както при малките така и при по-едри породи кучета, както и при котки. Най-типично е за малките и toy породи кучета.
Въпреки че се води като самостоятелно заболяване само по себе си, пателарната луксация всъщност е само симптом на друг подлежащ проблем.
Този подлежащ проблем може да се изразява в плиткост на браздата в бедрената кост, в която се движи колянното капаче, изместване на костния гребен на големия пищял, за който е захванато сухожилието в което е разположено колянното капаче, хлабавост на меките тъкани около колянното капаче и др.
Фактори за развитие
Всеки от тези проблеми, сам или в комбинация, може да доведе до „изпадане” на колянното капаче от браздата в бедрената кост, в която нормално трябва да се движи. При това то се движи отстрани на тази бразда или се „вклинява” и въобще не се движи.
Симптоми
Това води да типичния симптом – куцота с повдигане на засегнатия заден крайник, изпъване на крака, последвано от нормално движение. При по-тежка изява на заболяването крайникът може продължително да е вдигнат във въздуха и да не се използва. В зависимост от тежестта си пателарната луксация се класифицира в 4 степени, като първата е най-лека, а четвъртата респективно е най-тежката.
Пателарната луксация може да бъде:
- медиална (колянното капаче изпада „навътре” в посока към тялото);
- латерална (изпада „навън” в посока обратна на тялото);
- бидирекционална (движи се и в двете посоки);
Може да засяга само единия или и двата задни крайника. Може двата крайника да демонстрират различна степен на пателарна луксация. В някои случаи не води до симптоми. При други случаи симптомите може да са толкова тежки, че животните въобще не могат да използват задните си крайници.
Диагностика и лечение
Най-често възниква в ранна възраст, но симптомите може да се проявят и на по-късна възраст. Установява се чрез ортопедичен преглед.
След като се потвърди наличието на проблема, се извършва специализирано рентгенографско изследване наречено “Limb alignment”, при което всички дълги кости на задния крайник се заснемат в две проекции. Чрез измерване на специфични показатели се преценява кой подлежащ проблем води до луксацията и какво може да се направи, за да се коригира. Обикновено пателарната луксация може да бъде лекувана само хирургично, посредством различни хирургични методики. Те варират от леки корекции до сериозни ортопедични интервенции, в зависимост от тежестта на подлежащите промени.
Ако пателарната луксация бъде оставена нелекувана, често води до износване на хрущялната компонента на коляната става и появата на остеоартрит. Важно е да се спомене, че ако се предприема хирургия, е редно тя да се извърши максимално рано преди да се развие артрит, защото той е необратимо състояние. При вече развит артрит хирургичните намеси биха подобрили състоянието, но няма да доведат до пълно облекчаване на симптомите, като те дори ще се влошат в бъдещето заради развиващия се артрит, който е прогресивно състояние. В тези случаи задължително терапията се модулира и с подходящи хондропротектори.
Остеохондроза на раменната става
Какво представлява заболяването и какви са симптомите?
Остеохондрозата е компонент при дисплазията на лакътната става, но може да се прояви и като самостоятелно заболяване на раменната става. Обикновено е заболяване на младите кучета от едри породи до едногодишна възраст.
Характеризира се с възникване на вариращо по сила куцане с преден крак, което веднъж възникнала, рядко отшумява самостоятелно. Това заболяване може да доведе и до схващане на преден/заден крак при Вашето куче.
Представлява дефект в структурата и изхранването на хрущяла на ставната част на раменната кост, при което в този хрущял възникват пукнатини или дори отделяне на парченце от хрущяла, след което то започва да плува свободно в ставната течност, превръщайки се в т. нар. „ставна мишка”.
Лечение и диагностика
Диагностицира се посредтвом рентгенография, а понякога и с по-задълбочена образна диагностика като контрастна рентгенография /артрография/ или артроскопия. Корекцията се извършва хирургично.
Разкъсване на предната кръстна връзка на колянната става
Какво представлява заболяването и с какво се характеризира?
Заболяването е най-типично за кучета от едри породи, но се среща и при по-дребни породи, както и при котки. Характеризира се с най-често травматично разкъсване на предната кръстна връзка на колянната става. Това е и една от най-честите травми на коляното при хората (най-често футболисти и други спортисти). Поради разлика в структурата между човешкото и животинското коляно обаче, има съществена разлика в терапевтичния подход.
Причини за появата на заболяването
Въпреки че непосредствената причина за разкъсването на тази връзка най-често е претоварване на колянна става става със същевременното ѝ усукване, много проучвания твърдят, че има подлежащи съпровождащи фактори за възникването на това състояние. Вероятно по различни причини тази връзка търпи дегеративни промени, които отслабват структурата ѝ и предразполагат към внезапното ѝ разкъсване при натоварване.
Среща се както при млади, така и при по-възрастни индивиди.
Симптоми и лечение
Симптомите най-често са излайване/звуци на болка след игра/тичане/натоварване и рязка силна куцота със заден крайник. В началото често животните въобще не допират крака до земята и го държат високо. Има оток на колянната става и болка при опит за разгъване/сгъване на крака. С течение на времето куцотата намалява, но остава налична дори с месеци.
Диагнозата се поставя чрез извършване на специфични проби (често е необходимо упояване за извършването им) и рентгенографии на колянната става.
Лечението е само хирургично посредством различни методики (TPLO, TTA, CCWO и др.), които следва да се обсъдят с хирурга.
Важно е да се спомене, че ако се разкъса връзката на едната колянна става, има много голям шанс в бъдеще да се разкъса и връзката на другата колянна става.
Деформации на антебрахиума (подраменните кости)
Какво представлява и от какво се поражда заболяването?
Това състояние е резултат от генетичен дефект или травма на специфични растежни зони на подраменните кости, което се среща най-често при дребни и средни породи кучета като напр. дакел, померан, ши-цу, басет, булдози, мопс и др.
Свързано е с отклонение в развитието на подраменните кости – лъчева и лакътна.
Поради дефекти в растежните си зони вместо да се формират нормално, една или и двете от тях може останат по-къси и да се извият по нефизиоличен начин, което води до неправилна форма на целия крайник.
Симптоми, диагностика и лечение
Симптомите са ясно изразено деформиране на подраменните кости и неправилна постановка на предните крайници
Диагнозата се поставя посредством обстоен рентген на горепосочените кости. Най-често терапията е само хирургична.
Остеохондродисплазия
Причини за възникване
Остеохондродисплазията е генетично заболяване, характерно за котки от породата Шотландска клепоуха. Възникнало е поради мутация на ген, кодиращ структурата на протеини, участващи в структурата на хрущяли и кости, възникнала при селекцията на породата.
Симптоми и лечение
Тази мутация води до деформация на някои кости в тялото на животното и удебеляването им – най-често прешлени, подкиткови и подглезенни кости. Животните проявяват куцота и са слабо активни. Диагностицира се посредством рентген и изследване на въпросната мутация в специализирани лаборатории. Лечението е със съмнителен успех. Може хирургично да се отстранят големи костни нараствания и деформации, но генерално не може да се реши проблемът. Изписва се съпровождаща терапия с обезболяващи, която да позволи нормален стандарт на живот.
Посочената информация е ориентировъчна. Ако забележите някои от симптомите при вашия домашен любимец, заведете го на ветеринарен лекар, за да може той да направи обстоен преглед, нужните изследвания и да постави адекватна диагноза.
