С еволюцията и опитомяването на дивите животни (котки и кучета)  се променя техният хабитат (околна среда) и физиологични нужди. Инстинсктите за лов и възпройзвеждане са доста закърнели (започват да изчезват).
Човешката намеса в развъждането и селектиране на нови породи също е допринесла в голяма степен до появата на нови специфики в анатомията и физиологията на животинския организъм.
В следствие на това са се появили някои нови нужди, а други са отпаднали.
Кастрацията е един от тези примери.

Кастрацията намалява до 90% риска  от развитие на заболявания на половата система.

При некастрирани кучета все по-често се срещат заболявания на половата система като:

Пиометра (гнойно възпаление на матката)

Туморни образувания на матката, яйчниците и млечните жлези
Лъжлива (фалшива) бременност
Хормонален дисбаланс и ендокринни заболявания
Усложнения по време на бременност и раждане
Неспокойство по време на еструс
Свръхпопулация
Крипторхизъм, хиперплазия на простата и агресия  при мъжките индивиди. 
Има и някои вирусни заболявания, които се предават по полов път и кастрацията е превенция срещу тях също.

При мъжките и женските кучета половата зрялост настъпва по различно време и се характеризира с различни физиологични и поведенчески прояви.
Нормално женските кучета се разгонват 2 пъти в годината. Както и при хората само в този период настъпва овулация и може да се осъществи заплождане.
Всяко разговнване извън тази норма говори за някакъв проблем.  
Мъжките кучета не проявяват признаци на еструс. За разлика от женските, мъжките са винаги готови да осъществят полов акт и заплождане. 
Половата зрялост при женските кучета за първи път може да настъпи около 5-6 месечна възраст. 
Най-добрата превенция срещу заболявания на половата система е кастрацията преди първо разгонване. 

По време разгонване размерите на матката и кръвносните ѝ съдове са увеличени многократно.
Това увеличава рисковете от кръвотечение по време на самата операция, съответно увеличават и риска от инфекция.
Времето за възстановяване на тъканите и организма след операция се удължава.
Ето защо е препоръчително да НЕ се извършва кастрация по време на разгонване.
Необходимо е да се изчака известно време, за да се възстановят тъканите и чак тогава да се планира кастрация. 
Има състояния, при които е наложащо кастрирането дори и по време на разгонване, но винаги трябва да е съобразено с конкретната ситуация и да е консултирано с ветеринарен лекар. 

Първото нещо, което трябва да направите е да се обадите и за си запазите час в клиниката. 
Преди  операцията животното трябва да бъде поставено на 24 часова диета – да не се предлага храна. 
Първоначално се прави цялостен преглед, след което се пускат кръвни изследвания (пълна кръвна картина и биохимичен анализ на кръвта). При необходимост се назначават и допълнителни изследвания и тестове по преценка на ветеринарния лекар. 
Това се прави с цел намаляване на рисковете от самата анестезия и хирургичната операция.
Много често на пръв поглед здрави животни имат скрити заболявания, които увеличават рисковете от анестезия и хирургия. 

На практика непосредствено след операцията животните са на крака. 
Животните се изписват няколко часа след операцията и могат на същия ден да тичат, скачат и играят. 
В зависимост от вида на операцията се преценява дали се назначава терапия за в къщи.
При безкръвната (лапароскопска) кастрация животни НЕ е необходимо да носят предпазна яка и да пият лекарства след операцията. 

Непосредствено след кастрация не е необходимо да се променя абсолютно нищо. 
След кастрация животните стават по-уравновесени и спокойни, ако преди това е имало поведенчески проблеми.

Безкръвната кастрацията е рутинна хирургична интервенция, която се извършва под видео наблюдение и не крие почти никакви рискове, когато е изпълнена от опитни ветеринарни лекари.